Влизайки в Интернет, първото нещо, което ни се набива в очите (а може би вече не му обръщаме и внимание) е логото на вездесъщата търсачка Google. Не сте ли искали да разберете каква е историята зад него? Може би не, а може би ще ви бъде интересно да чуете тази "приказка", започнала преди десет години в Стандфорд. Предлагам ви много интересно интервю със създателката на логото, Рут Кедар, публикувано миналата седмица в израелското онлайн издание Haaretz.com.

Десет години назад, Рут Кедар създава лого за компанията на двама студенти от Стандфордския университет. За разлика от останалите стартиращи компании, тази на двамата студенти не предлага участие с акции или подобни неща, а плаща в брой за изработката на логото. Сергей и Лари продължават напред, както и Рут, всеки по своя път и днес ако малко хора знаят кои са двамата студенти, то няма човек (дори и с минимални Интернет познания), който да не знае какво е Google. Излишно се да се спори, че няма нищо по-познато и използвано в Интернет от тази търсачка, а логото се превърна в един от основните символи на нашето време (може и да се попреувеличава значението му, но няма как да не се съгласите с мен, че за хората, използващи Интернет за каквото и да било, Google e като електроенергията за нас - имаме алтернатива, но се придържаме към нея).

Кедар е на 53 години. Родена е в Бразилия. Премества се да живее в Израел, където завършва архитектура през 1979 година. По това време графичният дизайн за нея не е нещо с висок приоритет, но след време в нея се заражда желанието да свърже архитектурата с него, което за момента не е било възможно. През 1985 година се мести в Стандфорд, където получава магистърска степен с курсовата си работа на тема "Дизайн на тесте карти"

"Това, което ме привлече към тази тема е интересът и приложението на този продукт през годините. Хората използват картите, за да играят различни игри на компютъра самостоятелно, децата си имат собствени игри, а и в казината се използват за различни хазартни игри," разказва тя за избора си на тема.

Компанията Adobe се свързва с Рут през 1988-ма, за да направи дизайн на тесте карти, което съпътства пускането на програмата им Illustrator (също много използвана от дизайнерите програма). След тази поръчка тя продължава да работи в компанията като художествен директор и започва да преподава в Стандфорд. Малко по-късно напуска и отваря собствено студио за графичен дизайн. При първата й среща с Лари и Сергей, те й обясняват, че стартират компания, базирана на търсенето.

"Повечето фирми, които предлагаха търсене по това време, притежаваха големи портали като Lycos, Netscape и Hotbot. Резултатите, които показваха, бяха същите като в Yellow Pages и за да появите в тях, трябваше да си плащате," спомня си Рут. "Това бе началото на ерата на събирането на информация. Лари и Сергей искаха да предложат нещо по-различно, а именно това, което всъщност днес наричаме органично търсене. те вече вярваха, че бъдещето се крие в търсенето."

По думите й се разбира, че има две причини за простотата на логото на Google - базирано е на по-раншна скица, направена от Брин с програмата GIMP, а и тя е искала да създаде нещо, което да не е ангажиращо, но в същото време забележимо. на пръв поглед то е толкова обикновено, сякаш изобщо не му е обръщано специално внимание, но през годините е променяло визията си няколко пъти. Още от самото начало Пейдж и Брин са знаели какво искат - нещо различно, което разчупва установените рамки, нещо ново, което да се запомни и да се отличи от останалите.

"Още от самото начало ни беше ясно, че трябва да сложим името на компанията в центъра на логото, имайки предвид, че по това време Интернет не се използваше толкова масово. Беше много важно да се предложи нещо простичко и запомнящо се, от което потребителите да не се страхуват." Това обуславя и избора на първоначалните цветове - синьо, жълто и червено.

На една от скиците О-то е представено като увеличително стъкло, като опит да се подчертае, че резултатите от търсене в Google води потребителите по-близо до търсената информация. В друга рисунка двете О-та са поставени в средата на мишена, с цел да се покаже, че резултатите от търсене са важни. В трета скица са използвани само главни букви, с цел да се подчертае солидността на компанията. В четвърта скица Рут е добавила и личице с усмивка. Тя споделя, че когато за първи път е занесла скиците си на Пейдж и Брин, те са погледнали листите, поставили са ги на масата и са започнали да обсъждат идеите.

"За тях беше важно да чуя историята им - за тях самите, за това, което вярват, къде се виждат за в бъдеще, какви цели са си поставили и какви хора искат да работят за тях, независимо от факта, че към дадения момент броят на служителите е възлизал на пет. По принцип, когато хората разказват за голямата си мечта, те се извиняват за начина, по който я представят. те не бяха по този начин. Беше им ясно, че държат в ръцете си нещо голямо."

Кедар е спряла да се притеснява от критиките, че всяко дете би могло да прерисува логото на Google. "В края на краищата трябваше да придадем закачливост, без да се налага да използваме каквито и да било познати символи. Работихме много, за да постигнем простотата и за това останалите варианти бяха пренебрегнати - те бяха или прекалено сложни или прекалено елегантни. Не искахме Google да влиза в някаква рамка, както и не може да се постави рамка на търсенето"

Десет години по-късно тя все още се изненадва от логото, което е създала. "Винаги се забавлявам, когато си включа компютъра и гледам логото, което създадох, но се изпълвам и с гордост. Когато споменете Google на хората, те си представят шарените букви. Google doodles - илюстрации за специалните дати на Денис Хуанг, по никакъв начин не нарушават дизайна, а събуждат силата му по един особено интересен начин."